Адрес: ул. „Георги С. Раковски“ 127

Още в края на XIX в. в салона на дружество „Славянска беседа” вероятно са се давали кинематографически представления. В първите години на ХХ век салонът на „Славянска беседа” е най-обширният, най-представителният и най-интелектуалният културен център в София. Ползва се за сказки, беседи, вечеринки, събрания, заседания, музикални концерти и театрални представления. Там демонстрации с кинематограф провеждат Чарлс Нобъл (1904), французите Делон и Бенита (1905), австро-унгарецът Геза Енгелман (1905), италианецът Армандо Амбрози (1906), руснакът Виктор Иванович (1907), поручик Зографски (1907) и др. През 1907 г. салонът е даден под наем на българския фотограф Александър Карагюлев. С редовния кинематографски живот в началото на ХХ в. „Славянска беседа“ се превръща в „първия български столичен киносалон“.(П.Кърджилов) От февруари 1936 г. след мащабно преустройство той вече функционира като кино. Комплексът с кръгъл театър бил пространен и приятно обзаведен, снабден с най-модерните технически приспособления за безупречна прожекция (П. Кърджилов; Ал. Александров). ** Сградата на "Славянска беседа" е завършена през 1890 г. по проект на арх. Хайнрих Майер. През 30-те години сградата е преустроена от арх. Ас. Михайловски и Г. Апостолов.

Източници: текст (по публикации на П. Кърджилов и Ал. Александров), фотоси (преди: архивни материали от д.изк.н. П.Кърджилов; сега: З. Кръстева)

Slavyanska Beseda

Probably as early as the end of the 19th century, cinematographic performances were held in the hall of the Slavyanska Beseda Society. At the beginning of the 20th century, demonstrations with a cinematograph were held there by Charles Noble (1904), the Frenchmen Delon and Benita (1905), the Austro-Hungarian Geza Engelman (1905), the Italian Armando Ambrosi (1906), the Russian Victor Ivanovich (1907), Lieutenant Zografsky (1907), etc.